26 jul 2014, 22:44  

В дирене на…

  Poesía
754 0 8

Над пропастта, високо във скалите,

където гнездят само орлите,

открих образ на безименен светец -  

бос и със звънчета на краката.

Дали всяка живинка щадял е той –

птичето, щуреца и пчелата?

Дали пък не е мост към синевата?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Танчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Кристално чист лиричен стих,който докосва сърцето,
    сътворен с голямо поетично майсторство!
    В лирическия герой никак не е трудно да разпознаем,
    образа на съвременния Дон Кихот с непобедимата
    си вяра, че добротата ще спаси света...
    ПОЗДРАВИ!
  • Знаеш как в малко редове да кажеш много.

    Поздрави, Роси!
  • Чудесна миниатюра, която е дала живот на прекрасното и трудно достижимото, на вечното.
    Поздрави!
  • Хубава реплика на обичания български разказ!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...