В дирене на…

Poesía

749 0 8

Над пропастта, високо във скалите,

където гнездят само орлите,

открих образ на безименен светец -

бос и със звънчета на краката.

Дали всяка живинка щадял е той –

птичето, щуреца и пчелата?

Дали пък не е мост към синевата?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Rimoza (Кръстина Тодорова)

Кристално чист лиричен стих,който докосва сърцето,
сътворен с голямо поетично майсторство!
В лирическия герой никак не е трудно да разпознаем,
образа на съвременния Дон Кихот с непобедимата
си вяра, че добротата ще спаси света...
ПОЗДРАВИ!

2014-08-03T16:06:42+03:00
Ilis (Алина Стоянова)

2014-07-30T00:01:09+03:00
Sanvali (Санвали)

Знаеш как в малко редове да кажеш много.

Поздрави, Роси!

2014-07-28T10:16:20+03:00
purko59 (Ангел Веселинов)

Чудесна миниатюра, която е дала живот на прекрасното и трудно достижимото, на вечното.
Поздрави!

2014-07-27T20:40:27+03:00
krchernev (Красимир Чернев)

Хубава реплика на обичания български разказ!

2014-07-27T16:15:08+03:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0