26.07.2014 г., 22:44 ч.  

В дирене на… 

  Поезия
589 0 8

Над пропастта, високо във скалите,

където гнездят само орлите,

открих образ на безименен светец -  

бос и със звънчета на краката.

Дали всяка живинка щадял е той –

птичето, щуреца и пчелата?

Дали пък не е мост към синевата?

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Кристално чист лиричен стих,който докосва сърцето,
    сътворен с голямо поетично майсторство!
    В лирическия герой никак не е трудно да разпознаем,
    образа на съвременния Дон Кихот с непобедимата
    си вяра, че добротата ще спаси света...
    ПОЗДРАВИ!
  • Знаеш как в малко редове да кажеш много.

    Поздрави, Роси!
  • Чудесна миниатюра, която е дала живот на прекрасното и трудно достижимото, на вечното.
    Поздрави!
  • Хубава реплика на обичания български разказ!
  • И аз го видях! Много хубаво, Роси!
  • Да, гарантирано /според мен/ е мост към синевата и към Онова, което стои над нея и което тя символизира в обобщен смисъл.

    Поздравление за краткия, но изящен и толкова замислящ твой стих, Роси!
  • навярно да... щом така те е впечатлил..
    развълнува ме и ме размисли...
    Росица, поздрав..
Предложения
: ??:??