26.07.2014 г., 22:44  

В дирене на…

747 0 8

Над пропастта, високо във скалите,

където гнездят само орлите,

открих образ на безименен светец -  

бос и със звънчета на краката.

Дали всяка живинка щадял е той –

птичето, щуреца и пчелата?

Дали пък не е мост към синевата?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Кристално чист лиричен стих,който докосва сърцето,
    сътворен с голямо поетично майсторство!
    В лирическия герой никак не е трудно да разпознаем,
    образа на съвременния Дон Кихот с непобедимата
    си вяра, че добротата ще спаси света...
    ПОЗДРАВИ!
  • Знаеш как в малко редове да кажеш много.

    Поздрави, Роси!
  • Чудесна миниатюра, която е дала живот на прекрасното и трудно достижимото, на вечното.
    Поздрави!
  • Хубава реплика на обичания български разказ!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...