26.07.2014 г., 22:44 ч.
В дирене на…
Над пропастта, високо във скалите,
където гнездят само орлите,
открих образ на безименен светец -
бос и със звънчета на краката.
Дали всяка живинка щадял е той –
птичето, щуреца и пчелата?
Дали пък не е мост към синевата?
© Росица Танчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
-
Знаеш как в малко редове да кажеш много.
Поздрави, Роси! -
Чудесна миниатюра, която е дала живот на прекрасното и трудно достижимото, на вечното.
Поздрави! -
Хубава реплика на обичания български разказ!
-
И аз го видях! Много хубаво, Роси!
-
Да, гарантирано /според мен/ е мост към синевата и към Онова, което стои над нея и което тя символизира в обобщен смисъл.
Поздравление за краткия, но изящен и толкова замислящ твой стих, Роси! -
навярно да... щом така те е впечатлил..
развълнува ме и ме размисли...
Росица, поздрав..
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
сътворен с голямо поетично майсторство!
В лирическия герой никак не е трудно да разпознаем,
образа на съвременния Дон Кихот с непобедимата
си вяра, че добротата ще спаси света...
ПОЗДРАВИ!