Jul 26, 2014, 10:44 PM  

В дирене на…

  Poetry
750 0 8

Над пропастта, високо във скалите,

където гнездят само орлите,

открих образ на безименен светец -  

бос и със звънчета на краката.

Дали всяка живинка щадял е той –

птичето, щуреца и пчелата?

Дали пък не е мост към синевата?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Танчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Кристално чист лиричен стих,който докосва сърцето,
    сътворен с голямо поетично майсторство!
    В лирическия герой никак не е трудно да разпознаем,
    образа на съвременния Дон Кихот с непобедимата
    си вяра, че добротата ще спаси света...
    ПОЗДРАВИ!
  • Знаеш как в малко редове да кажеш много.

    Поздрави, Роси!
  • Чудесна миниатюра, която е дала живот на прекрасното и трудно достижимото, на вечното.
    Поздрави!
  • Хубава реплика на обичания български разказ!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...