Аз все те крия в джоба за късмет,

невидима монета, стръкче нежност

и чувам твоя вятърен ответ

във синята нестихваща безбрежност.

А после думи тихо ти редя,

изписвам те по листите си бели

и бавно разстояния топя,

сред мислите си звездно оцелели.

Усещаш ме дълбоко вътре в теб,

отеквам като огнена камбана,

безмълвно като клетва и завет,

се сливаш със душата ми изгряла.

Летиме над полета и гори,

над буйните потоци все блестим,

припомняме си нашето Преди,

безсмъртни в единение горим.

Една любов ни пази всеки ден,

удържа наште атомни устои,

завинаги от мен ще си спасен,

по стръмните космически завои.

17.05.2018г.

Елица