В джоба за късмет...
Аз все те крия в джоба за късмет,
невидима монета, стръкче нежност
и чувам твоя вятърен ответ
във синята нестихваща безбрежност.
А после думи тихо ти редя,
изписвам те по листите си бели
и бавно разстояния топя,
сред мислите си звездно оцелели.
Усещаш ме дълбоко вътре в теб,
отеквам като огнена камбана,
безмълвно като клетва и завет,
се сливаш със душата ми изгряла.
Летиме над полета и гори,
над буйните потоци все блестим,
припомняме си нашето Преди,
безсмъртни в единение горим.
Една любов ни пази всеки ден,
удържа наште атомни устои,
завинаги от мен ще си спасен,
по стръмните космически завои.
17.05.2018г.
Елица
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Георгиева Все права защищены
