В джоба за късмет...
Аз все те крия в джоба за късмет,
невидима монета, стръкче нежност
и чувам твоя вятърен ответ
във синята нестихваща безбрежност.
А после думи тихо ти редя,
изписвам те по листите си бели
и бавно разстояния топя,
сред мислите си звездно оцелели.
Усещаш ме дълбоко вътре в теб,
отеквам като огнена камбана,
безмълвно като клетва и завет,
се сливаш със душата ми изгряла.
Летиме над полета и гори,
над буйните потоци все блестим,
припомняме си нашето Преди,
безсмъртни в единение горим.
Една любов ни пази всеки ден,
удържа наште атомни устои,
завинаги от мен ще си спасен,
по стръмните космически завои.
17.05.2018г.
Елица
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Георгиева Всички права запазени
