7 dic 2015, 23:48  

В Дома на вятъра 

  Poesía » Otra
378 0 5

Той ме покани на среща 

в Дома, дето вятърът

щял бил да спре,

та реших да отида.

 

Черна сграда

с множество дупки 

наместо врати,

на прозорците - без стъкла... 

Бели призраци иззад ъглите

ту се мяркат, 

ту светкавично се прикриват. 

 

Ето го,

че пристигна задъхан

и задъхано ме целуна.

 

Съжалих,

че от моите ветрове 

май почти нищичко 

не е останало.

Затова се пресегнах 

иззад гърба му

и от неговите отскубнах,

след което побягнах 

някъде да ги посадя

със надеждата да покарат.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Публикувано във:

"Нова българска литература" Алманах "Романтика", 2019, с.121

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??