Той ме покани на среща
в Дома, дето вятърът
щял бил да спре,
та реших да отида.
Черна сграда
с множество дупки
наместо врати,
на прозорците - без стъкла...
Бели призраци иззад ъглите
ту се мяркат,
ту светкавично се прикриват.
Ето го, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up
Публикувано във:
"Нова българска литература" Алманах "Романтика", 2019, с.121