В Дома на вятъра
Той ме покани на среща
в Дома, дето вятърът
щял бил да спре,
та реших да отида.
Черна сграда
с множество дупки
наместо врати,
на прозорците - без стъкла...
Бели призраци иззад ъглите
ту се мяркат,
ту светкавично се прикриват.
Ето го,
че пристигна задъхан
и задъхано ме целуна.
Съжалих,
че от моите ветрове
май почти нищичко
не е останало.
Затова се пресегнах
иззад гърба му
и от неговите отскубнах,
след което побягнах
някъде да ги посадя
със надеждата да покарат.
© Павлина Гатева All rights reserved.
!
