26 ago 2022, 10:26

В допълнение

  Poesía
743 1 6

Тези дни варих, 

сладко от смокини. 

И отпенвайки го с черпака, 

сетих се за стихото "Поетчетата" на Надя. 

И поет и критик, 

и драскач и рисувач, 

всички сме в казана. 

Врим на огъня и

пръскаме с горещина, 

ръце, нозе, глави, 

а кога се утаим, 

времето с черпака, пяната премахва. 

 

И остава всичко що е, 

стойностно и лъскаво и вкусно

и след векове, 

храна духовна да е! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Щерева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...