Тези дни варих,
сладко от смокини.
И отпенвайки го с черпака,
сетих се за стихото "Поетчетата" на Надя.
И поет и критик,
и драскач и рисувач,
всички сме в казана.
Врим на огъня и
пръскаме с горещина,
ръце, нозе, глави,
а кога се утаим,
времето с черпака, пяната премахва.
И остава всичко що е,
стойностно и лъскаво и вкусно
и след векове,
храна духовна да е!
© Румяна Щерева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
