26 авг. 2022 г., 10:26

В допълнение

737 1 6

Тези дни варих, 

сладко от смокини. 

И отпенвайки го с черпака, 

сетих се за стихото "Поетчетата" на Надя. 

И поет и критик, 

и драскач и рисувач, 

всички сме в казана. 

Врим на огъня и

пръскаме с горещина, 

ръце, нозе, глави, 

а кога се утаим, 

времето с черпака, пяната премахва. 

 

И остава всичко що е, 

стойностно и лъскаво и вкусно

и след векове, 

храна духовна да е! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Щерева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...