26.08.2022 г., 10:26

В допълнение

734 1 6

Тези дни варих, 

сладко от смокини. 

И отпенвайки го с черпака, 

сетих се за стихото "Поетчетата" на Надя. 

И поет и критик, 

и драскач и рисувач, 

всички сме в казана. 

Врим на огъня и

пръскаме с горещина, 

ръце, нозе, глави, 

а кога се утаим, 

времето с черпака, пяната премахва. 

 

И остава всичко що е, 

стойностно и лъскаво и вкусно

и след векове, 

храна духовна да е! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Щерева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...