27 sept 2008, 23:58

В друг живот...

694 0 9
Някога боляхме... в различни пътища
и разкроявахме в парченца любовта...
С мислите политахме, с маите потъвахме,
в друг живот изгубени, като чист водопад...
И в красиви растения самородни,
на сенки изтънчени в своя апогей,
шествахме и в твоя, и в моя сън бродехме,
в друг живот неизтлял, възроден...
Бяхме и в неугасваща месечина,
грейнала както все по първи петли,
във живот продължение ненаситно,
и боляхме... в твоите и в моите очи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !!!
    Прегръдки и от мен за Вечността!
    Тя знае! Ти - също!...
  • "С мислите политахме, с маите потъвахме,
    в друг живот изгубени, като чист водопад...
    И в красиви растения самородни,
    на сенки изтънчени в своя апогей,
    шествахме и в твоя, и в моя сън бродехме.."

    Браво, Мариола!!!
    По-красиво и силно едва ли би могло да се каже...
    Потръпнах...
    Прегръдка!
  • и разкроявахме в парченца любовта...

    Красиво! Тъгата създава специфичен образ от лека емоция! Чудесно е! Поздрав!
  • "във живот продължение ненаситно"

    Много ми хареса!
    Поздрав, Мариола!
  • много хубаво...с обич, Мариолче.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....