27 сент. 2008 г., 23:58

В друг живот...

696 0 9
Някога боляхме... в различни пътища
и разкроявахме в парченца любовта...
С мислите политахме, с маите потъвахме,
в друг живот изгубени, като чист водопад...
И в красиви растения самородни,
на сенки изтънчени в своя апогей,
шествахме и в твоя, и в моя сън бродехме,
в друг живот неизтлял, възроден...
Бяхме и в неугасваща месечина,
грейнала както все по първи петли,
във живот продължение ненаситно,
и боляхме... в твоите и в моите очи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !!!
    Прегръдки и от мен за Вечността!
    Тя знае! Ти - също!...
  • "С мислите политахме, с маите потъвахме,
    в друг живот изгубени, като чист водопад...
    И в красиви растения самородни,
    на сенки изтънчени в своя апогей,
    шествахме и в твоя, и в моя сън бродехме.."

    Браво, Мариола!!!
    По-красиво и силно едва ли би могло да се каже...
    Потръпнах...
    Прегръдка!
  • и разкроявахме в парченца любовта...

    Красиво! Тъгата създава специфичен образ от лека емоция! Чудесно е! Поздрав!
  • "във живот продължение ненаситно"

    Много ми хареса!
    Поздрав, Мариола!
  • много хубаво...с обич, Мариолче.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...