Sep 27, 2008, 11:58 PM

В друг живот...

  Poetry » Love
699 0 9
Някога боляхме... в различни пътища
и разкроявахме в парченца любовта...
С мислите политахме, с маите потъвахме,
в друг живот изгубени, като чист водопад...
И в красиви растения самородни,
на сенки изтънчени в своя апогей,
шествахме и в твоя, и в моя сън бродехме,
в друг живот неизтлял, възроден...
Бяхме и в неугасваща месечина,
грейнала както все по първи петли,
във живот продължение ненаситно,
и боляхме... в твоите и в моите очи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

  • !!!
    Прегръдки и от мен за Вечността!
    Тя знае! Ти - също!...
  • "С мислите политахме, с маите потъвахме,
    в друг живот изгубени, като чист водопад...
    И в красиви растения самородни,
    на сенки изтънчени в своя апогей,
    шествахме и в твоя, и в моя сън бродехме.."

    Браво, Мариола!!!
    По-красиво и силно едва ли би могло да се каже...
    Потръпнах...
    Прегръдка!
  • и разкроявахме в парченца любовта...

    Красиво! Тъгата създава специфичен образ от лека емоция! Чудесно е! Поздрав!
  • "във живот продължение ненаситно"

    Много ми хареса!
    Поздрав, Мариола!
  • много хубаво...с обич, Мариолче.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....