27.09.2008 г., 23:58

В друг живот...

692 0 9
Някога боляхме... в различни пътища
и разкроявахме в парченца любовта...
С мислите политахме, с маите потъвахме,
в друг живот изгубени, като чист водопад...
И в красиви растения самородни,
на сенки изтънчени в своя апогей,
шествахме и в твоя, и в моя сън бродехме,
в друг живот неизтлял, възроден...
Бяхме и в неугасваща месечина,
грейнала както все по първи петли,
във живот продължение ненаситно,
и боляхме... в твоите и в моите очи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!
    Прегръдки и от мен за Вечността!
    Тя знае! Ти - също!...
  • "С мислите политахме, с маите потъвахме,
    в друг живот изгубени, като чист водопад...
    И в красиви растения самородни,
    на сенки изтънчени в своя апогей,
    шествахме и в твоя, и в моя сън бродехме.."

    Браво, Мариола!!!
    По-красиво и силно едва ли би могло да се каже...
    Потръпнах...
    Прегръдка!
  • и разкроявахме в парченца любовта...

    Красиво! Тъгата създава специфичен образ от лека емоция! Чудесно е! Поздрав!
  • "във живот продължение ненаситно"

    Много ми хареса!
    Поздрав, Мариола!
  • много хубаво...с обич, Мариолче.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...