1 jun 2016, 20:49

В друга власт

  Poesía » Otra
456 0 5

Животът ми е мил и драг

във къщата със малък двор.

Спокоен съм за моя праг

под сянката на птичи хор.

 

От тука тръгва моят път

към този свят и стар и нов.

И тук се връщам всеки път

с една нестихваща любов.

 

А къщата е моят храм,

във който грее свята свещ.

И само тук оставам сам

със себе си във свят горещ.

 

И по природа мълчалив,

аз чувам вътрешния глас.

В живота земен, причудлив

минавам вече в друга власт...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Приятели, за коментарите и за оценката!
    Радвам се, че харесвате! Поздрави от мен и хубав ден!
  • Много хубаво стихотворение. Аз
  • Без никакви излишни детайли, отмерено до грам, прекрасно е, Никола! Хубаво е да знаеш какво искаш Красиво стихотворение.
  • Поздрав и от мен!
  • Верен е вътрешният ти глас, Колич...
    Поздравления и тук!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...