1 jun 2016, 20:49

В друга власт

  Poesía » Otra
450 0 5

Животът ми е мил и драг

във къщата със малък двор.

Спокоен съм за моя праг

под сянката на птичи хор.

 

От тука тръгва моят път

към този свят и стар и нов.

И тук се връщам всеки път

с една нестихваща любов.

 

А къщата е моят храм,

във който грее свята свещ.

И само тук оставам сам

със себе си във свят горещ.

 

И по природа мълчалив,

аз чувам вътрешния глас.

В живота земен, причудлив

минавам вече в друга власт...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Приятели, за коментарите и за оценката!
    Радвам се, че харесвате! Поздрави от мен и хубав ден!
  • Много хубаво стихотворение. Аз
  • Без никакви излишни детайли, отмерено до грам, прекрасно е, Никола! Хубаво е да знаеш какво искаш Красиво стихотворение.
  • Поздрав и от мен!
  • Верен е вътрешният ти глас, Колич...
    Поздравления и тук!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...