Животът ми е мил и драг
във къщата със малък двор.
Спокоен съм за моя праг
под сянката на птичи хор.
От тука тръгва моят път
към този свят и стар и нов.
И тук се връщам всеки път
с една нестихваща любов.
А къщата е моят храм,
във който грее свята свещ.
И само тук оставам сам
със себе си във свят горещ.
И по природа мълчалив,
аз чувам вътрешния глас.
В живота земен, причудлив
минавам вече в друга власт...
© Никола Апостолов All rights reserved.
Красиво стихотворение.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
