Животът ми е мил и драг
във къщата със малък двор.
Спокоен съм за моя праг
под сянката на птичи хор.
От тука тръгва моят път
към този свят и стар и нов.
И тук се връщам всеки път
с една нестихваща любов.
А къщата е моят храм,
във който грее свята свещ.
И само тук оставам сам
със себе си във свят горещ.
И по природа мълчалив,
аз чувам вътрешния глас.
В живота земен, причудлив
минавам вече в друга власт...
© Никола Апостолов All rights reserved.
Красиво стихотворение.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
