1 июн. 2016 г., 20:49

В друга власт

454 0 5

Животът ми е мил и драг

във къщата със малък двор.

Спокоен съм за моя праг

под сянката на птичи хор.

 

От тука тръгва моят път

към този свят и стар и нов.

И тук се връщам всеки път

с една нестихваща любов.

 

А къщата е моят храм,

във който грее свята свещ.

И само тук оставам сам

със себе си във свят горещ.

 

И по природа мълчалив,

аз чувам вътрешния глас.

В живота земен, причудлив

минавам вече в друга власт...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Приятели, за коментарите и за оценката!
    Радвам се, че харесвате! Поздрави от мен и хубав ден!
  • Много хубаво стихотворение. Аз
  • Без никакви излишни детайли, отмерено до грам, прекрасно е, Никола! Хубаво е да знаеш какво искаш Красиво стихотворение.
  • Поздрав и от мен!
  • Верен е вътрешният ти глас, Колич...
    Поздравления и тук!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...