1.06.2016 г., 20:49

В друга власт

448 0 5

Животът ми е мил и драг

във къщата със малък двор.

Спокоен съм за моя праг

под сянката на птичи хор.

 

От тука тръгва моят път

към този свят и стар и нов.

И тук се връщам всеки път

с една нестихваща любов.

 

А къщата е моят храм,

във който грее свята свещ.

И само тук оставам сам

със себе си във свят горещ.

 

И по природа мълчалив,

аз чувам вътрешния глас.

В живота земен, причудлив

минавам вече в друга власт...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Приятели, за коментарите и за оценката!
    Радвам се, че харесвате! Поздрави от мен и хубав ден!
  • Много хубаво стихотворение. Аз
  • Без никакви излишни детайли, отмерено до грам, прекрасно е, Никола! Хубаво е да знаеш какво искаш Красиво стихотворение.
  • Поздрав и от мен!
  • Верен е вътрешният ти глас, Колич...
    Поздравления и тук!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...