В дъжда се върнах
Заваля внезапен, топъл дъжд,
а очите ми с болката се борят,
да срещна светли хора изведнъж,
за миг да спра, с човек да поговоря.
А вятърът ми шепне нежно име,
изгубено в дъжда, но живо в мен,
протягам мисъл, нека ме застигне,
усмивка топла в нечий светъл ден.
Не всеки път е път към други хора,
понякога е връщане към нас,
в дъжда откривам малката опора
и светлината в този ранен час.
Заваля дъждът, но не за да заплача,
а да измие отколешни следи,
от стъпките потънали във здрача
и нови спомени да сподели!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Миночка Митева Todos los derechos reservados
