18 sept 2011, 0:03

В един провинциален град

  Poesía » Civil
763 0 4

Що кметове се изредиха

в един провинциален град,

живяха, ядоха и пиха

сред безработица и глад –

 

че този град е със култура,

със празненства и панаири:

на бившата номенклатура,

която пак носа си вири;

на дребнотемни политици,

които със властта търгуват;

на синдикалните лаици,

които нивга не стачкуват;

на старите идеалисти,

топящи се като снежинки...

 

На псевдодемократи в листи,

що дружно властват под сурдинка,

уиски пият, пушат пури

и бързо поналиват врат –

тях няма кой да ги катури

във изборния кръговрат:

гоени, румени, засмени,

са все с народно потекло...

и пълнят джобове големи,

че социално туй било!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...