18.09.2011 г., 0:03

В един провинциален град

753 0 4

Що кметове се изредиха

в един провинциален град,

живяха, ядоха и пиха

сред безработица и глад –

 

че този град е със култура,

със празненства и панаири:

на бившата номенклатура,

която пак носа си вири;

на дребнотемни политици,

които със властта търгуват;

на синдикалните лаици,

които нивга не стачкуват;

на старите идеалисти,

топящи се като снежинки...

 

На псевдодемократи в листи,

що дружно властват под сурдинка,

уиски пият, пушат пури

и бързо поналиват врат –

тях няма кой да ги катури

във изборния кръговрат:

гоени, румени, засмени,

са все с народно потекло...

и пълнят джобове големи,

че социално туй било!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...