В един провинциален град
Що кметове се изредиха
в един провинциален град,
живяха, ядоха и пиха
сред безработица и глад –
че този град е със култура,
със празненства и панаири:
на бившата номенклатура,
която пак носа си вири;
на дребнотемни политици,
които със властта търгуват;
на синдикалните лаици,
които нивга не стачкуват;
на старите идеалисти,
топящи се като снежинки...
На псевдодемократи в листи,
що дружно властват под сурдинка,
уиски пият, пушат пури
и бързо поналиват врат –
тях няма кой да ги катури
във изборния кръговрат:
гоени, румени, засмени,
са все с народно потекло...
и пълнят джобове големи,
че социално туй било!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
