19 ene 2017, 17:54

В един тунел от погледи вървя...

  Poesía
1K 7 16

и виждам
някакъв неясен цвят -
на продадено безверие...
После съм застигнат от дъжда
на вярата измислена.
А от очите ми отронва се сълза.
Но не е моя,
а изгубила се капка от дъжда
на изостаналата Истина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!
  • Хареса ми..
  • Отново се върнах тук...това, което пишеш остава. Колко е лесно да се изгубим в този тунел от погледи и съзнателно или несъзнателно, още по - лесно, за нас трудно да изберем как да ги приемем и дали ще се път към светлината или към тъмнината, а защо просто не изберем да следваме пътя си, мисля че това е тайната, тогава това което виждаме в тях ще ни учи и няма да ни пречи. Във всички случаи избора е наш. Не веднъж съм споделяла вярата си, че съдбата винаги намира начин да се сбъдне, но от нас зависи как ще я приемем и изборът ни е фундаментален - дали ние ще изберем да я сбъднем или тя сама ще го направи дори и наобратно...
    Поздрави от сърце!
  • Изгубила се капка от дъжда" Младен с малко думи колко много неща си казалИзгубената капка в твоите очи велико казано и епитетите са колосални Браво приятельо
  • !!!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...