19 ene 2017, 17:54

В един тунел от погледи вървя...

  Poesía
1K 7 16

и виждам
някакъв неясен цвят -
на продадено безверие...
После съм застигнат от дъжда
на вярата измислена.
А от очите ми отронва се сълза.
Но не е моя,
а изгубила се капка от дъжда
на изостаналата Истина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!
  • Хареса ми..
  • Отново се върнах тук...това, което пишеш остава. Колко е лесно да се изгубим в този тунел от погледи и съзнателно или несъзнателно, още по - лесно, за нас трудно да изберем как да ги приемем и дали ще се път към светлината или към тъмнината, а защо просто не изберем да следваме пътя си, мисля че това е тайната, тогава това което виждаме в тях ще ни учи и няма да ни пречи. Във всички случаи избора е наш. Не веднъж съм споделяла вярата си, че съдбата винаги намира начин да се сбъдне, но от нас зависи как ще я приемем и изборът ни е фундаментален - дали ние ще изберем да я сбъднем или тя сама ще го направи дори и наобратно...
    Поздрави от сърце!
  • Изгубила се капка от дъжда" Младен с малко думи колко много неща си казалИзгубената капка в твоите очи велико казано и епитетите са колосални Браво приятельо
  • !!!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...