19.01.2017 г., 17:54

В един тунел от погледи вървя...

Поезия

1K 7 16

и виждам
някакъв неясен цвят -
на продадено безверие...
После съм застигнат от дъжда
на вярата измислена.
А от очите ми отронва се сълза.
Но не е моя,
а изгубила се капка от дъжда
на изостаналата Истина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Lilloo (Дани)

Браво!

2017-04-17T00:16:21+03:00
LillyVanilly

Хареса ми..

2017-04-16T23:19:00+03:00
Kalia1117 (Лили Вълчева)

Отново се върнах тук...това, което пишеш остава. Колко е лесно да се изгубим в този тунел от погледи и съзнателно или несъзнателно, още по - лесно, за нас трудно да изберем как да ги приемем и дали ще се път към светлината или към тъмнината, а защо просто не изберем да следваме пътя си, мисля че това е тайната, тогава това което виждаме в тях ще ни учи и няма да ни пречи. Във всички случаи избора е наш. Не веднъж съм споделяла вярата си, че съдбата винаги намира начин да се сбъдне, но от нас зависи как ще я приемем и изборът ни е фундаментален - дали ние ще изберем да я сбъднем или тя сама ще го направи дори и наобратно...
Поздрави от сърце!

2017-02-08T01:11:37+02:00
yankova41 (Йонка Янкова)

Изгубила се капка от дъжда" Младен с малко думи колко много неща си казалИзгубената капка в твоите очи велико казано и епитетите са колосални Браво приятельо

2017-01-26T10:30:16+02:00
vedrina (Марина Стоянова)

!!!

2017-01-20T23:04:02+02:00