Jan 19, 2017, 5:54 PM

В един тунел от погледи вървя...

  Poetry
1K 7 16

и виждам
някакъв неясен цвят -
на продадено безверие...
После съм застигнат от дъжда
на вярата измислена.
А от очите ми отронва се сълза.
Но не е моя,
а изгубила се капка от дъжда
на изостаналата Истина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво!
  • Хареса ми..
  • Отново се върнах тук...това, което пишеш остава. Колко е лесно да се изгубим в този тунел от погледи и съзнателно или несъзнателно, още по - лесно, за нас трудно да изберем как да ги приемем и дали ще се път към светлината или към тъмнината, а защо просто не изберем да следваме пътя си, мисля че това е тайната, тогава това което виждаме в тях ще ни учи и няма да ни пречи. Във всички случаи избора е наш. Не веднъж съм споделяла вярата си, че съдбата винаги намира начин да се сбъдне, но от нас зависи как ще я приемем и изборът ни е фундаментален - дали ние ще изберем да я сбъднем или тя сама ще го направи дори и наобратно...
    Поздрави от сърце!
  • Изгубила се капка от дъжда" Младен с малко думи колко много неща си казалИзгубената капка в твоите очи велико казано и епитетите са колосални Браво приятельо
  • !!!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...