В една от многото последни утрини

2 feb 2017, 14:44

Poesía

408 0 5

Не спя.
Издърпвам сънищата
за косите, като луковици,
а те,
захванали сърцето ми,
се пускат с мъка.
И учестено,
и мъчително
е утрото,
когато трябва
за пореден път
да тръгвам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

В една от многото последни утрини

Искате да прочетете повече?

Propuestas