670301 (Павлина Гатева)
1387 361
2.02.2017 г., 14:44 ч.

В една от многото последни утрини 

  Поезия
298 0 5

Не спя.
Издърпвам сънищата 
за косите, като луковици,
а те,
захванали сърцето ми,
се пускат с мъка.

И учестено,
и мъчително
е утрото, 
когато трябва
за пореден път

да тръгвам.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??