maiaan (Мая Ангелова)
134 337
16 oct 2016, 14:09

В една такава нощ, облечена в безсъници… 

  Poesía » De amor
770 1 7

 

 

Зад сенките забулени в нощта,

навярно търсещи утеха,

притихнала е тъжната луна,

обречена да е нещастно влюбена.

Тъгата ѝ прелива в самота

с увехнали цветя рисува в полунощ

и само вятърът пронизал тишината

дочува тъжния ѝ зов.

Отново ще пътува над света

и както всяка нощ звезди ще праща,

изгарящи следи от красота,

които само  поглед хваща.

А призори с отчаяни очи

и уморена от безкрайно търсене

ще гледа първите лъчи,

погалили я за довиждане.

© Мая Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??