Oct 16, 2016, 2:09 PM

В една такава нощ, облечена в безсъници… 

  Poetry » Love
750 1 7

 

 

Зад сенките забулени в нощта,

навярно търсещи утеха,

притихнала е тъжната луна,

обречена да е нещастно влюбена.

Тъгата ѝ прелива в самота

с увехнали цветя рисува в полунощ

и само вятърът пронизал тишината

дочува тъжния ѝ зов.

Отново ще пътува над света

и както всяка нощ звезди ще праща,

изгарящи следи от красота,

които само  поглед хваща.

А призори с отчаяни очи

и уморена от безкрайно търсене

ще гледа първите лъчи,

погалили я за довиждане.

© Мая Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??