В една такава нощ, облечена в безсъници…
Зад сенките забулени в нощта,
навярно търсещи утеха,
притихнала е тъжната луна,
обречена да е нещастно влюбена.
Тъгата ѝ прелива в самота
с увехнали цветя рисува в полунощ
и само вятърът пронизал тишината
дочува тъжния ѝ зов.
Отново ще пътува над света
и както всяка нощ звезди ще праща,
изгарящи следи от красота,
които само поглед хваща.
А призори с отчаяни очи
и уморена от безкрайно търсене
ще гледа първите лъчи,
погалили я за довиждане.
© Мая Ангелова All rights reserved.
