В ефира на памуковите облаци
цветът е златно-розов, фин и млечен,
обаче под небето дишат бродници,
чиито глад пословично е вечен.
И нейде помежду им зрее въздух,
такъв че може с ножа да го режеш.
От болка, гняв и злоба - много гъст,
отровен, и без молекула нежност.
Но, колкото да плюете по фактите,
нахлузили си маски с лицемерие,
животът е самотната ви практика -
да сърбате, дробѝли безхаберие... ...