23.11.2023 г., 13:29

В ефира на памуковите облаци

598 6 9

В ефира на памуковите облаци

цветът е златно-розов, фин и млечен, 

обаче под небето дишат бродници,

чиито глад пословично е вечен.

И нейде помежду им зрее въздух,

такъв че може с ножа да го режеш.

От болка, гняв и злоба - много гъст,

отровен, и без молекула нежност.

Но, колкото да плюете по фактите,

нахлузили си маски с лицемерие, 

животът е самотната ви практика - 

да сърбате, дробѝли безхаберие...

Препатилият слушайте добре! 

Мен кучета ме яли. (Още глозгат.) 

Душата ми е с кости на поет. 

Фрактурите са в главния ми мозък. 

Не се гневя на книжното мълчание, 

макар че търсих своя ясен отговор. 

Въпросът беше - колко обещания 

ще чуя с най-усмихнатата подлост? 

И колко ли лъжи ще правят сянка 

над моята лъчиста будна съвест, 

която бе удавената сламка, 

на иначе пък ясното ми бъдеще... 

По повод замечтаната поезия, 

забулена в любовната си облачност,  

ще кажа - моля, нямайте съмнения, 

в утопиите няма нищо сложно!

Единствено сърби ме тази мисъл, 

за вярата в обиденото его, 

и Господ, че добри ни е замислил, 

а грам не заприличахме на Него... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

12.11.2023

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дани, като твоя вярна фенка претендирам, че можеш да пишеш чудесно. В случая не знам кой от вас двамата с Валери е прав.
    Не съм компетентна как точно и дали трябва да се ползват познати изрази от известни песни или стихове , предполагам трябва да се включи редактор да разясни. Дали трябва да се цитира отдолу на стиха чия е метафората или да се сложи като мото на стиха. Естествено веднага ти изниква асоциация с онази песен на Мастило. Била съм от твоята страна на спора с една “буца в гърлото”, чиито авторски права не намерихме на кой са, но не били мои.
    И след като ти надух главата… Лека нощ
  • Разкош, Дани!
  • Благодаря за компетентните мнения, съдържащи забележки и хвалби. Да, за "памуковите облаци" се сетих от песента на Мастило, ала в съвсем друг смисъл е използвана метафората. Истината е, че се амбицирах и ще извадя едно има-няма 2000 такива от употреба поради туй, че са измислени и използвани от други автори 😁 Като махна премерения си сарказъм настрани ще кажа, че претенции за можене в поезията нямам. Още веднъж, благодаря за коментарите Ви. Здрави да сте! 🙂
  • "Фрактурите са в главния Ни мозък." Всичко е такова, каквото съзнанието ни може да приеме за вярно. И в този смисъл няма никаква еднозначност. Реалностите са толкова, колкото и хората. Само истината е една...Страхотно написано, Дани! Хубаво е, че има пишещи като теб.
  • Омар Хаям е писал стихове "само" преди почти хиляда години.
    Затова избрах няколко негови реда за да питам за тези стотици години не са ли използвали думите му, или подобни на тях хиляди и хиляди знайни и незнайни...
    "дори не знам защо съм се родил "
    "безсмислени пророци"
    "А ний сме пешки"
    "хорът на глупаците "
    "И нека сто години да горя след грях"
    "за миналото не плачи, от бъдещето се не бой"
    "бисерът на твойта мисъл"
    "жени и вино, вино и жени"
    ---
    Спорът е безсмислен!
    И затова и се оттеглям, защото хабенето на енергия и мисъл в глупав спор, е пример за глупост.
    С уважение към всички и извинение към автора, че пиша това.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....