25 feb 2009, 15:03

В горите хИлилейски

1.3K 0 15

ПОДАРЪК ЗА ГРУПА ПРИЯТЕЛИ!!! 

 

Живее в горите хИлилейски

мечка стръвница!

На вуци и зайци се зъби,

мазни се на лисици.

В снегове длибоки зарита,

сън не я фаща вече,

на све, що не и отръва... налита,

дири си майстора туй мЕче!

Ма да беши барем убавица,

а она завеенала буля, парясана,

от балкана Сливенски съ довлече,

с манталитето от вилаетите и не сресана,

мЕчето й, за майчино неглиже... отнето!

От страх се скрия живинките,

по хралупе и пещери, тъмни,

треперат  свити, горкинките,

зАбе тракат и зъзнат.

А туй мЕче-стръвница,

егото му ногу нарасна,

взе в роли, кат у театро, да влиза,

ма личи му, нъл си е просто!

Запустея горите хИлилейски,

нече да цъфне тамо пролет,

аборигенска песен не пей се,

ама Цръвулунци се готви за полет!

Цръвулските моми лични и ергене,

образовани, напети,

пръвенството че земат,

далече от злите мЕчета!

 

П.П. Всяка прилика с действителни хора и събития е случайна! :)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Татяна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Римоза, малко късно, но много ти се зарадвах на коментара! Ниско е нивото на тези мечета, недостижими сме им!
  • Само така, далече от злите мечета и смело напред...!
    Актуално послание, много ми хареса!
    Поздрави за оригиналния, алегоричен стих! БЪДИ!
  • можеш го това...с хумора и сатирата...
    и ме усмихна...прегръщам те с много обич, мила Татянче.
  • кавър по примавериното "Вдън гори хИлилейски"


    Живеело си в старата гора

    коварно и злобливо дребно мèче.

    Да гази и животни, и цветя

    било му навик – камуфлаж-елече

    навличало си сутрин и завчас

    излизало от тъмната си дупка –

    золуми вред да прави. Брей, курназ

    било – от нищо му не пука!

    Че покровител имало голям,

    в блатото горско той се подвизавал –

    наперен и надут хипопотам –

    оттам командвал горската държава.

    И тъпчело, и газело наред –

    от слона, та до дребно буболече,

    латинки нежни... Нямало шест-пет.

    Бодличка даже сгазило туй мèче.

    Проскубан вълк (по прякор „канибал”)

    опитал също мечешката лапа.

    И сума твари овъртяло с кал,

    пък и навикнало медец да лапа.

    И тъпчело ли, тъпчело търбуха...

    Бая си позагладило кожуха,

    докато всички сгазени накрай

    решили дружно да го озаптят:

    хоро, че мèче гладно не играй –

    затуй ще го дадат на горски съд.

    Дано тогава свърши таз игра,

    че мèче, пфу – направо се осра!!!















  • Разсмиваш ме от сърце Татянка!А за мечката стръвница...има ги навсякъде.Важното е да не ни пука и да не се пуашим!Ама ние сме си безстрашни бе!!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...