25.02.2009 г., 15:03

В горите хИлилейски

1.3K 0 15

ПОДАРЪК ЗА ГРУПА ПРИЯТЕЛИ!!! 

 

Живее в горите хИлилейски

мечка стръвница!

На вуци и зайци се зъби,

мазни се на лисици.

В снегове длибоки зарита,

сън не я фаща вече,

на све, що не и отръва... налита,

дири си майстора туй мЕче!

Ма да беши барем убавица,

а она завеенала буля, парясана,

от балкана Сливенски съ довлече,

с манталитето от вилаетите и не сресана,

мЕчето й, за майчино неглиже... отнето!

От страх се скрия живинките,

по хралупе и пещери, тъмни,

треперат  свити, горкинките,

зАбе тракат и зъзнат.

А туй мЕче-стръвница,

егото му ногу нарасна,

взе в роли, кат у театро, да влиза,

ма личи му, нъл си е просто!

Запустея горите хИлилейски,

нече да цъфне тамо пролет,

аборигенска песен не пей се,

ама Цръвулунци се готви за полет!

Цръвулските моми лични и ергене,

образовани, напети,

пръвенството че земат,

далече от злите мЕчета!

 

П.П. Всяка прилика с действителни хора и събития е случайна! :)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Римоза, малко късно, но много ти се зарадвах на коментара! Ниско е нивото на тези мечета, недостижими сме им!
  • Само така, далече от злите мечета и смело напред...!
    Актуално послание, много ми хареса!
    Поздрави за оригиналния, алегоричен стих! БЪДИ!
  • можеш го това...с хумора и сатирата...
    и ме усмихна...прегръщам те с много обич, мила Татянче.
  • кавър по примавериното "Вдън гори хИлилейски"


    Живеело си в старата гора

    коварно и злобливо дребно мèче.

    Да гази и животни, и цветя

    било му навик – камуфлаж-елече

    навличало си сутрин и завчас

    излизало от тъмната си дупка –

    золуми вред да прави. Брей, курназ

    било – от нищо му не пука!

    Че покровител имало голям,

    в блатото горско той се подвизавал –

    наперен и надут хипопотам –

    оттам командвал горската държава.

    И тъпчело, и газело наред –

    от слона, та до дребно буболече,

    латинки нежни... Нямало шест-пет.

    Бодличка даже сгазило туй мèче.

    Проскубан вълк (по прякор „канибал”)

    опитал също мечешката лапа.

    И сума твари овъртяло с кал,

    пък и навикнало медец да лапа.

    И тъпчело ли, тъпчело търбуха...

    Бая си позагладило кожуха,

    докато всички сгазени накрай

    решили дружно да го озаптят:

    хоро, че мèче гладно не играй –

    затуй ще го дадат на горски съд.

    Дано тогава свърши таз игра,

    че мèче, пфу – направо се осра!!!















  • Разсмиваш ме от сърце Татянка!А за мечката стръвница...има ги навсякъде.Важното е да не ни пука и да не се пуашим!Ама ние сме си безстрашни бе!!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...