10 jun 2019, 20:08

В градчето забравено вече...

  Poesía » Otra
667 2 1

В градчето забравено вече...

 

Сам скитах из тихите улички

в градчето забравено вече,

а само по ризка и босичко

пред мене изкочи човече -

 

със цвят на какао очичките

плашливо се спряха на мене,

ощипах го аз по страничките

от южното слънце кафени.

 

И детска безгрижност засипа ме

със смях и стопи се „враждата”...

Как в своето светло безгрижие

навред си приличат децата!...

 

...За миг, от инстинкта понесена,

настръхна красива креолка,

но разбра и усмихна се весело

с познатата майчина болка...

 

1981.

Едно градче

Край Мисисипи

Луизиана

USA

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Няма да пропусна и тук да те поздравя за интересния стих!
    Чудесен е!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...