10 jun 2019, 20:08

В градчето забравено вече...

  Poesía » Otra
669 2 1

В градчето забравено вече...

 

Сам скитах из тихите улички

в градчето забравено вече,

а само по ризка и босичко

пред мене изкочи човече -

 

със цвят на какао очичките

плашливо се спряха на мене,

ощипах го аз по страничките

от южното слънце кафени.

 

И детска безгрижност засипа ме

със смях и стопи се „враждата”...

Как в своето светло безгрижие

навред си приличат децата!...

 

...За миг, от инстинкта понесена,

настръхна красива креолка,

но разбра и усмихна се весело

с познатата майчина болка...

 

1981.

Едно градче

Край Мисисипи

Луизиана

USA

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Няма да пропусна и тук да те поздравя за интересния стих!
    Чудесен е!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...