В градчето забравено вече...

Сам скитах из тихите улички

в градчето забравено вече,

а само по ризка и босичко

пред мене изкочи човече -

със цвят на какао очичките

плашливо се спряха на мене,

ощипах го аз по страничките

от южното слънце кафени.

И детска безгрижност засипа ме

със смях и стопи се „враждата”...

Как в своето светло безгрижие

навред си приличат децата!...

...За миг, от инстинкта понесена,

настръхна красива креолка,

но разбра и усмихна се весело

с познатата майчина болка...

1981.

Едно градче

Край Мисисипи

Луизиана

USA