В градчето забравено вече...
В градчето забравено вече...
Сам скитах из тихите улички
в градчето забравено вече,
а само по ризка и босичко
пред мене изкочи човече -
със цвят на какао очичките
плашливо се спряха на мене,
ощипах го аз по страничките
от южното слънце кафени.
И детска безгрижност засипа ме
със смях и стопи се „враждата”...
Как в своето светло безгрижие
навред си приличат децата!...
...За миг, от инстинкта понесена,
настръхна красива креолка,
но разбра и усмихна се весело
с познатата майчина болка...
1981.
Едно градче
Край Мисисипи
Луизиана
USA
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
