Сам скитах из тихите улички
в градчето забравено вече,
а само по ризка и босичко
пред мене изкочи човече -
със цвят на какао очичките
плашливо се спряха на мене,
ощипах го аз по страничките
от южното слънце кафени.
И детска безгрижност засипа ме
със смях и стопи се „враждата”...
Как в своето светло безгрижие
навред си приличат децата!... ...