Jun 10, 2019, 8:08 PM

В градчето забравено вече...

  Poetry » Other
665 2 1

В градчето забравено вече...

 

Сам скитах из тихите улички

в градчето забравено вече,

а само по ризка и босичко

пред мене изкочи човече -

 

със цвят на какао очичките

плашливо се спряха на мене,

ощипах го аз по страничките

от южното слънце кафени.

 

И детска безгрижност засипа ме

със смях и стопи се „враждата”...

Как в своето светло безгрижие

навред си приличат децата!...

 

...За миг, от инстинкта понесена,

настръхна красива креолка,

но разбра и усмихна се весело

с познатата майчина болка...

 

1981.

Едно градче

Край Мисисипи

Луизиана

USA

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Няма да пропусна и тук да те поздравя за интересния стих!
    Чудесен е!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...