В градината
В градината расте, расте трева.
Под нея вече нищо не личи.
Какво преди било е и сега,
невидимо за хорските очи.
Забравени, щастливите ни дни
едва-едва поглеждат от пръстта.
Опитомена, болката сладни.
На воля избуява горестта.
И грешките, и вечният стремеж
да сме щастливи, весели, добри
стопили са се като бяла свещ,
запалена в зелените треви.
В градината са само сенки две,
протягащи един към друг ръце.
Едва ли някой ще ги разбере...
с една душа са и с едно сърце.
Аз зная, че това сме аз и ти –
безплътни, нереални същества.
Самотен, вятърът над нас шепти:
„Расте, расте в градината трева…”
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря за отговора, сега ще се насладя още веднъж цялостно на стиха
Наистина много ми хареса! -
Правилно, "сянка" е от женски род ....Но "един съм друг" - това е загатаване към следващия стих - т.е. "това сме аз и ти"...
-
Топла, ярка любов, невидима за очите на другите, разнасяна от устните на вечността... „Самотен, вятърът над нас шепти:/„Расте, расте в градината трева…” Уникално! Красиви образи, и чувство, и невероятен усет към мелодията на вятъра Сянка е от женски род, защо „един към друг“?
-
Песенен стих.Харесах!
-
Харесах! Две сенки с една душа и едно сърце! Стихът ти докосна сърцето ми! Поздравления!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
