В градината
В градината расте, расте трева.
Под нея вече нищо не личи.
Какво преди било е и сега,
невидимо за хорските очи.
Забравени, щастливите ни дни
едва-едва поглеждат от пръстта.
Опитомена, болката сладни.
На воля избуява горестта.
И грешките, и вечният стремеж
да сме щастливи, весели, добри
стопили са се като бяла свещ,
запалена в зелените треви.
В градината са само сенки две,
протягащи един към друг ръце.
Едва ли някой ще ги разбере...
с една душа са и с едно сърце.
Аз зная, че това сме аз и ти –
безплътни, нереални същества.
Самотен, вятърът над нас шепти:
„Расте, расте в градината трева…”
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Наистина много ми хареса!
