11 июл. 2015 г., 18:29

В градината

510 0 5

В градината расте, расте трева.

Под нея вече нищо не личи.

Какво преди било е и сега,

невидимо за хорските очи.

 

Забравени, щастливите ни дни

едва-едва поглеждат от пръстта.

Опитомена, болката сладни.

На воля избуява горестта.

 

И грешките, и вечният стремеж

да сме щастливи, весели, добри

стопили са се като бяла свещ,

запалена в зелените треви.

 

В градината са само сенки две,

протягащи един към друг ръце.

Едва ли някой ще ги разбере...

с една душа са и с едно сърце.

 

Аз зная, че това сме аз и ти –

безплътни, нереални същества.

Самотен, вятърът над нас шепти:

„Расте, расте в градината трева…”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за отговора, сега ще се насладя още веднъж цялостно на стиха Наистина много ми хареса!
  • Правилно, "сянка" е от женски род ....Но "един съм друг" - това е загатаване към следващия стих - т.е. "това сме аз и ти"...
  • Топла, ярка любов, невидима за очите на другите, разнасяна от устните на вечността... „Самотен, вятърът над нас шепти:/„Расте, расте в градината трева…” Уникално! Красиви образи, и чувство, и невероятен усет към мелодията на вятъра Сянка е от женски род, защо „един към друг“?
  • Песенен стих.Харесах!
  • Харесах! Две сенки с една душа и едно сърце! Стихът ти докосна сърцето ми! Поздравления!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...