В градината на Рая
„Шедьовър си! Ти си Латинка-Златна Небесна!”
Чуто на глас
Ухае на смола и на треви.
Ти и Аз към Студенец вървим.
Слънцето със златисто-русите си лъчи ни гали.
Песни на птици и ромон на ручеи
отвсякъде се чуват.
Бориките с пръстите си нежно ни докосват
и ни омайват със зелената си светлина.
Лифтовете примамливо ни махат…
Земята нозете ни прегръща
и ни шепти легендите за Орфей.
Вселената тупти и диша бъднини!
Ти и Аз към Студенец вървим…
С кадифен и топъл глас ми говориш
за Моцарт и Бетховен,
за Рембранд, Тициан и Репин…
Погледът ми вдига душата ти нагоре
и тя танцува с душата на Родопа.
Смехът ти като чановете на родопските стада еква.
- Я погледни – ти казвам - каква
невероятна красота ни заобикаля!
- Шедьовър си! Ти си Латинка-Златна Небесна!
Приятелю, думите ти ме поставят в градината на Рая!
З0.07.2014 г.
© Латинка-Златна Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Красиво...
-
Танцуващи души с душата на Родопа... Красиво...
-
Напълно заслужено и с този ти стих!
А като прибавим и Родопите... "Погледът ми вдига душата ти нагоре
и тя танцува с душата на Родопа.
Смехът ти като чановете на родопските стада еква."
БРАВО!!! -
Всеки може да стане шедьовър, нарисуван от "Слънцето със златисто-русите лъчи", художник по-голям от Рембранд, Тициан и Репин. А песента на птиците и ромонът на ручеите в Родопа планина, наред с името Орфей, може да обезсмисли дори музиката на Моцарт и Бетховен.
Красотата е поезия, а поезията е красота. Уникално е преживяването, когато те са споделени с любим за нас човек!
Чудесен стих, Латинка! Пренесе ме в тези магически местности.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
