В градината на Рая
„Шедьовър си! Ти си Латинка-Златна Небесна!”
Чуто на глас
Ухае на смола и на треви.
Ти и Аз към Студенец вървим.
Слънцето със златисто-русите си лъчи ни гали.
Песни на птици и ромон на ручеи
отвсякъде се чуват.
Бориките с пръстите си нежно ни докосват
и ни омайват със зелената си светлина.
Лифтовете примамливо ни махат…
Земята нозете ни прегръща
и ни шепти легендите за Орфей.
Вселената тупти и диша бъднини!
Ти и Аз към Студенец вървим…
С кадифен и топъл глас ми говориш
за Моцарт и Бетховен,
за Рембранд, Тициан и Репин…
Погледът ми вдига душата ти нагоре
и тя танцува с душата на Родопа.
Смехът ти като чановете на родопските стада еква.
- Я погледни – ти казвам - каква
невероятна красота ни заобикаля!
- Шедьовър си! Ти си Латинка-Златна Небесна!
Приятелю, думите ти ме поставят в градината на Рая!
З0.07.2014 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Латинка-Златна Всички права запазени
