Oct 22, 2014, 2:25 PM  

В градината на Рая

  Poetry » Love
883 0 4

    „Шедьовър си! Ти си Латинка-Златна Небесна!”     

                                        Чуто на глас                                     

                                

 

Ухае на смола и на треви.

Ти и Аз към Студенец вървим.

Слънцето със златисто-русите си лъчи ни гали.

Песни на птици и  ромон на ручеи

отвсякъде се чуват.

Бориките  с пръстите си нежно ни докосват 

и ни омайват със зелената си светлина.

Лифтовете примамливо ни махат…

Земята нозете ни прегръща

и ни шепти легендите за Орфей.

Вселената тупти и диша бъднини!

 

Ти и Аз към Студенец вървим…

С кадифен и топъл глас  ми говориш

за Моцарт и Бетховен,

за Рембранд, Тициан и Репин…

Погледът ми вдига душата ти нагоре

и тя танцува с душата на Родопа.

Смехът ти като чановете на родопските стада еква.

-  Я погледни – ти казвам - каква

 невероятна красота ни заобикаля!

-  Шедьовър си! Ти си Латинка-Златна Небесна!

 

Приятелю, думите ти ме  поставят в градината на Рая!

 

З0.07.2014 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Латинка-Златна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красиво...
  • Танцуващи души с душата на Родопа... Красиво...
  • Напълно заслужено и с този ти стих!
    А като прибавим и Родопите... "Погледът ми вдига душата ти нагоре
    и тя танцува с душата на Родопа.
    Смехът ти като чановете на родопските стада еква."

    БРАВО!!!
  • Всеки може да стане шедьовър, нарисуван от "Слънцето със златисто-русите лъчи", художник по-голям от Рембранд, Тициан и Репин. А песента на птиците и ромонът на ручеите в Родопа планина, наред с името Орфей, може да обезсмисли дори музиката на Моцарт и Бетховен.
    Красотата е поезия, а поезията е красота. Уникално е преживяването, когато те са споделени с любим за нас човек!

    Чудесен стих, Латинка! Пренесе ме в тези магически местности.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...