В градската градина

Poesía » Del paisaje

1.5K 0 18

Господи Исусе!

Градската градина.

Тихо, светло, пусто -

като на картина.

Като на икона -

старецът с бастуна,

кучето бездомно,

брезовата шума.

Ще вървя полека

и назад - до входа.

Моята пътека

никъде не води.

И като заплаха,

и като примамка,

отстрани ми маха

люлякова гранка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ananel (Нелиса)

Твоята пътека води точно където трябва. И ти определено нямаш нужда от препоръка как да я следваш
Често се чудя, като те чета: ти какъв си - поет ли, художник ли или пък философ? И не мога да реша, всичките еднакво натежават

2017-01-12T11:49:31+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

твоята пътека води към душата на читателя...
ех, Рай... обичам да ме водиш за ръка
из твоя поетичен рай...

2013-07-22T14:39:42+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

"И поет си, Райсън, че си и художник!" :*

2013-06-19T20:13:37+03:00
bojilova1 (Петя Божилова)

Райсън дето мине
само с два три щриха
пише там картини
и рисува стихове

Уникален си!

2013-06-09T23:47:26+03:00
Смиф (Валентин Евстатиев)

Назад до входа на парка. Или може би до входа на битието? До твоето начало. Ех... Хубаво!

2013-05-23T16:04:26+03:00