В градската градина

Poetry » Landscape

1.5K 0 18

Господи Исусе!

Градската градина.

Тихо, светло, пусто -

като на картина.

Като на икона -

старецът с бастуна,

кучето бездомно,

брезовата шума.

Ще вървя полека

и назад - до входа.

Моята пътека

никъде не води.

И като заплаха,

и като примамка,

отстрани ми маха

люлякова гранка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ananel (Нелиса)

Твоята пътека води точно където трябва. И ти определено нямаш нужда от препоръка как да я следваш
Често се чудя, като те чета: ти какъв си - поет ли, художник ли или пък философ? И не мога да реша, всичките еднакво натежават

2017-01-12T11:49:31+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

твоята пътека води към душата на читателя...
ех, Рай... обичам да ме водиш за ръка
из твоя поетичен рай...

2013-07-22T14:39:42+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

"И поет си, Райсън, че си и художник!" :*

2013-06-19T20:13:37+03:00
bojilova1 (Петя Божилова)

Райсън дето мине
само с два три щриха
пише там картини
и рисува стихове

Уникален си!

2013-06-09T23:47:26+03:00
Смиф (Валентин Евстатиев)

Назад до входа на парка. Или може би до входа на битието? До твоето начало. Ех... Хубаво!

2013-05-23T16:04:26+03:00