Господи Исусе!
Градската градина.
Тихо, светло, пусто -
като на картина.
Като на икона -
старецът с бастуна,
кучето бездомно,
брезовата шума.
Ще вървя полека
и назад - до входа.
Моята пътека
никъде не води.
И като заплаха,
и като примамка,
отстрани ми маха
люлякова гранка.
© Райчо Русев Всички права запазени
Често се чудя, като те чета: ти какъв си - поет ли, художник ли или пък философ? И не мога да реша, всичките еднакво натежават