2 may 2015, 18:42

В гънките на Времето, където...

  Poesía
954 3 10

Във гънките на Времето, където
най-беззащитните си дни съм скрила...
Във тихите дъбрави на сърцето,
където пазя цялата си сила...

 

Във твоите ръце, в които падам
като сълза - горчива, и презряла...
В онези сънища, в които страдам,
че от парчетата не ставам цяла...

 

Във залези, които тъй приличат
на моята тъга по необята...
Във нощите, в които те обичах...
В горещите пътеки на Земята -

 

навсякъде по мъничка искрица
от цветната си лудост ще оставя...
А после... ще си спомня, че съм Птица!
След мене - шепа пръст. И шепа слава...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гълъбина Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...