2 may 2015, 18:42

В гънките на Времето, където...

  Poesía
957 3 10

Във гънките на Времето, където
най-беззащитните си дни съм скрила...
Във тихите дъбрави на сърцето,
където пазя цялата си сила...

 

Във твоите ръце, в които падам
като сълза - горчива, и презряла...
В онези сънища, в които страдам,
че от парчетата не ставам цяла...

 

Във залези, които тъй приличат
на моята тъга по необята...
Във нощите, в които те обичах...
В горещите пътеки на Земята -

 

навсякъде по мъничка искрица
от цветната си лудост ще оставя...
А после... ще си спомня, че съм Птица!
След мене - шепа пръст. И шепа слава...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гълъбина Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...