В гънките на Времето, където...
Във гънките на Времето, където
най-беззащитните си дни съм скрила...
Във тихите дъбрави на сърцето,
където пазя цялата си сила...
Във твоите ръце, в които падам
като сълза - горчива, и презряла...
В онези сънища, в които страдам,
че от парчетата не ставам цяла...
Във залези, които тъй приличат
на моята тъга по необята...
Във нощите, в които те обичах...
В горещите пътеки на Земята -
навсякъде по мъничка искрица
от цветната си лудост ще оставя...
А после... ще си спомня, че съм Птица!
След мене - шепа пръст. И шепа слава...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гълъбина Митева Все права защищены
