26 jun 2015, 22:47

В ириса на вятър 

  Poesía » Otra
835 2 4

Аз чух живота в пъстрия ти ирис.

Отпих море от пазвата на облак.

Преглътнах изгрева. Заседна мирис

в ръцете ми и пареше от болка.

Потъпках дом, прекрачих малка църква.

Завих плътта с крилете на щурците.

Запалих свещ, а в мен се втренчи щъркел

и всяка част от себе си засити.

Пробих небе, обикнах го, заплака.

Убих света с дъха на мека дюля.

Римувах път и птица дето чака,

един живот в очите ти да чуе.

Зазидах стон, прегърнах тишината.

Закърпих дом. Помислих, че е юли.

Аз чух живота в ириса на вятър,

а ти не чу. И си откъсна дюли.


© Николина Милева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??